Бани на народите (част втора)

Първата част на тази наша публикация можете да видите тук.

Хамамът или класическата турска баня се строи на принципа на дланта: в областта на китката е разположено предверието, там въздухът се загрява до температура 30-35 градуса. Отсреща се намират „пръстите“- ниша, в които температурата последователно се повишава от 70 до 100 градуса. Във всеки „пръст“- ниша трябва да се преминава бавно без да се бърза, като престоят в банята трябва да продължи не по-малко от  4 часа, а най-добре цял ден. Следващият етап от ритуала минава върху загрети мраморни легла, където се прави масаж на тялото със специални четки. Около стените са разположени пейки, има също и фонтан или чаша за подаване на студена вода. В съседните помещения са разположени три басейна: първият е пълен с топла, вторият с хладка, а третият със студена вода. В стената е вграден котел, от който през специален отвор на височина 1.5 метра излиза пара. Таванът на турската баня е във формата на купол и това не е случайно. След като парата се издигне към тавана, тя бързо се охлажда и получените капки вместо да капят право надолу, се стичат по стените на купола, а след това на пода, което спестява на посетителите неприятното чувство от капване на студена капка върху затопленото тяло. Редовните посещения на турска баня значително намаляват оплакванията при хора с дихателни проблеми, а също и при болни от ревматизъм или ревматоидни заболявания.
 Темаскал - това е мексиканска парна баня. Използвали са я древни народи като сапотеки, ацтеки, миштеки, маи дори и конквистадорите, завладели тези земи. Банята е имала много важна роля в общественият живот и е служела като своеобразен център на племенните ритуали. В банята са раждали жените, там се правели и погребални ритуали, а също се провеждали изпити за зрялост при мъжете.
Темаскал в превод от езика науа означава „дом на горящите камъни“. Външно изглеждала малко необикновено - кирпичена постройка с правоъгълна или кръгла форма, със сводест покрив с отвор на върха. Самото помещение е било целенасочено много ниско, така че човек вътре не може да стои изправен. Преди процедурата стените силно са се загрявали, а за допълнителна топлина се внасяли и загрявали до червено камъни от вулканичен произход. За да се образува пара стените се поливани със студени билкови отвари със съдържание на евкалипт или розмарин и се поставяли стръкове билки върху нажежените камъни. Релаксиращият ефект на парата и ароматите на билките, тясното пространство и липсата на осветление отпускат мускулите и освобождават духа, довеждайки човека  до състояние, близко до транс. Понякога по време на процедурата в банята, шибали посетителя с метлички от лечебни или ритуални билки, за по-добър лечебен ефект. Накрая за закаляване го поливали със студена вода. В тези бани е било прието да се къпят заедно и мъже и жени, изпълнявайки ритуални песни и танци, които през погледа на незапознатите с обичаите, конквистадори изглеждали като оргии. Именно поради тази причина испанските монаси дълго се опитвали да премахнат баните темаскал, защото смятали за недопустими традиции, допускащи смесени посещения на баня. Независимо от дългогодишните упорити усилия на монасите, баните темаскал са се запазили до наши дни и все още се използват в Мексико. И сега те са много популярни. Хората посещават темаскал, за да подобрят здравето си, да се изкъпят или да възстановят силите си след раждане. Парните процедури се допълват от масаж и обтриване със сок от алое или чай. Посещението в една такава баня пречиства организма от токсини и напълно го отпуска. В днешно време мексиканците полагат усилия да възстановят напълно религиозните си обичаи в темаскал и по този начин да възродят духовното наследство на страната си.
  На другият край на света - в Япония, в продължение на векове и базирана на местната философия, се развива японската баня Офуро. Офуро не е просто сгряваща процедура за почистване на кожата, а дълбока философия с оздравителен ефект. Това е цял институт за оздравяване и красота в национален мащаб, който обединява в себе си четирите стихии: вода, огън (топлината му), въздух (горещата пара), земя (ползата от дървото и камъка). Тя повишава тонуса, подсилва имунитета, освобождава от стреса и умората. Традицията по пречистване на тялото при японците силно се различава от обичаите при къпане на западноевропейците. Изначално в Япония сапунът е бил непознат и за да се измият и едновременно с това да се сгреят, японците използвали гореща вода. Повишаването на енергийният потенциал и принципите за оздравяване са тясно вплетени в тази много сложна церемония.
Процедурата започва с изплакване на тялото, което се потапя в просторна дървена бъчва – фурако, направена от дъб или лиственица. Фурако може да побере от 4 до 6 човека. Водата в бъчвата се загрява до 50 градуса и се поддържа постоянно такава. Във водата се слагат допълнително морски соли. Положението на тялото трябва да е седнало или полулегнало, като нивото на водата трябва да достига най-много до гърдите. Препоръчително е тази процедура да се съпровожда със масаж на главата, лицето, шията и раменете. По екзотична е втората процедура – баня със стърготини. По традиция се използват стърготини от кедър, като се добавят листа и билки. Тялото се потапя в загретите до 50 градуса стърготини - отново само до гърдите. Загретите стърготини спомагат за обилното потене, а ароматните масла с които те са напоени, предварително изсмукват от организма токсините и подобряват обмяната на веществата. Допълнителната церемония е масажът с нагрети малки камъчета, където човек се намира в отделен съд с камъчета. Топлите камъчета отпускат и едновременно с това зареждат организма. Тази процедура не е задължителна и по традиция се е прилагала основно на знатни особи.
Последният етап от церемонията офуро, естествено е пиенето на чай. Приготвен според всички традиции, чаят укрепва тялото и духа. Той компенсира влагата, изгубена от организма по време на процедурата. Завършекът на церемонията е излежаването в стаята за почивка.
Продължение...

Вижте разнообразието от парни душ кабини, което прелагаме!