Бани на народите (част пета)

Първата част на тази наша публикация можете да видите тук. Втората част на тази наша публикация можете да видите тук. Третата част на тази наша публикация можете да видите тук. Четвъртата част на тази публикация може да видите тук

Разлики между черна баня и бяла баня
Както вече споменахме в предишната статия, руската парна баня бива два вида: черна и бяла. В парното помещение на черната баня има огнище с решетка. Върху решетката са наредени камъни. Комин изобщо няма, но не от икономия. При изгарянето на дървата силно се загряват наредените върху решетката камъни. Димът излиза през отворите на прозорците и вратите и същевременно равномерно загрява стените, пода и тавана, а саждите полепват по стените. Стените стават опушени и почти стерилни. Саждите попиват всички неприятни миризми. Банята се загрява 2-3 часа предварително, след това въглените и пепелта се изхвърлят навън.
Загряването на черна баня си е цяло изкуство, за съжаление в днешно време е почти изгубено. Колкото и странно да звучи, черната баня е по-хигиенична от бялата. Жените в стара Русия дори са предпочитали да раждат децата си именно в такава баня. За съжаление днес в такава огромна и богата на парни традиции страна като Русия почти не са останали черни бани. Ако ви се удаде възможност да посетите такава баня, със сигурност ще запомните преживяването задълго. Парата, чистотата и ароматите са наистина неземни.
В днешно време дори за повечето руснаци черната баня се е превърнала в екзотично преживяване. Днес се предпочита бялата баня.
Ако преди десетина години парната баня е била комбинирана с баня за миене, то сега те са разделени. Бялата баня е направена така, че частта, от която се пали печката се намира в преддверието на банята, а задната стена с камъните е от страната на парното помещение. В тази стена има отвори, които се отварят когато е необходимо да се пусне допълнително пара.
Разбира се, главната разлика между черната и бялата баня е, че при бялата има комин и димът излиза навън без да попада в помещението. За да се получи леката и полезна пара, е необходимо да се знаят няколко прийома. Водата, която се налива върху камъните не трябва да е студена. Подава се на малки порции от по 100-150 мл. За целта е по-лесно да се използва специален съд с дълга дръжка. Във водата може да се добавят настойки и отвари от билки. Тогава въздуха в банята става още по-ароматен.
Външният вид на руската парна баня като цяло не се е променил много, но интериора на съвременните руски парни бани би учудил сериозно прародителите им. В известна степен се е променило и предназначението на съвременната руска парна баня. Днес тя може да бъде както място за почивка, така и комплекс за здравословно възстановяване.
Повечето притежатели на такъв тип бани правят допълнителна стая за почивка, която по съвместителство се явява и съблекалня, и място за разговори. В такава стая трябва да има и съответстващо обзавеждане. Освен маса със столове, там се слагат още шкафчета за дрехи, пейки, рафтове за принадлежности, които биха потрябвали в банята. Някои слагат допълнителна украса специално за баня, която не се влияе от влажната среда. Най-общо казано всичко зависи от предпочитанията на собственика.
В помещението за измиване се слагат пейки, по възможност душ, макар наличието на душа да не отговаря точно на описанието „руска баня“. В старите времена хората са се поливали със студена вода от специален съд, направен от липова дървесина.
Самото парно отделение трябва така да е обзаведено, че посетителите да има къде да легнат. Рафтовете за лежане трябва да са от плътно дърво или от отделни летви. Ширината им не трябва да е по-малка от 60 см. В никакъв случай не трябва да са лакирани или боядисани или дори покрити с антисептици. Това може да предизвика кожни раздразнения у посетителите. Дървото, от което са направени рафтовете за лежане трябва да е перфектно шлайфано. За предпочитане е да се използва твърда дървесина, която не отделя смоли. За руският регион най-използваната дървесина е от трепетлика. Също не е излишно в парното помещение да има масичка, на която да се оставят метличката и легена с вода.
Това е руската баня. Що се отнася до останалата част от Европа през средновековието, под влиянието на християнството след падането на Римската империя част традициите при къпането се губят. В стремежа си да унищожи пагубните остатъци от езически Рим, християнската църква превръща повечето терми в храмове. И все пак баните не били напълно забравени. През XII-XIII векове в Европа се е разпространила идеята за турският хамам, която е била пренесена от участниците в кръстоносните походи от изтока. Културата на средновековните бани се е разпространила и във другите страни от Европа: северна Италия, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Англия, Скандинавският полуостров. През XIII-XVI векове културата на къпане в обществени бани е процъфтявала. По онова време във всеки по-голям град е имало обществена баня.
Тъй като през XIII век е било забранено мъжете и жените да се къпят заедно (както е било по времето на Римската империя), трябвало е да бъдат установени дни за къпане на жени и дни за къпане на мъже. Въпреки забраната и предупрежденията за разпространяващи се епидемии и венерически болести обаче, баните останали място за бурни сбирки и оргии. Интересен факт е че, вече през Средновековието по изискване на властите желаещите да построят обществена баня са бил задължени да платят лиценз за това. По тази причина се развива търговия с тези лицензи, като лиценз е можело също да се вземе под наем или да се получи в наследство.

Вижте разнообразието от парни душ кабини, което прелагаме!