Бани на народите (част четвърта)

Първата част на тази наша публикация можете да видите тук. Втората част на тази наша публикация можете да видите тук. Третата част на тази наша публикация можете да видите тук.

Тбилиските серни бани са символ на столицата на Грузия, Тбилиси. Те се намират в така наречения „Квартал на баните“, който се нарича  „Абанотубани“ и от който на практика се заражда и разраства самия град. Съществува легенда за основаването на града, която разказва, че основоположника му - цар Вахтанг, ловувал в долината на река Кура (където се намира днешният Тбилиси) и ранил един елен. Умиращият елен нагазил във водата на  извора с гореща сярна вода, излизаща изпод земята и веднага се излекувал.
По-късно именно на това място по заповед на царя е построен великолепен град, който нарекли Тбилиси. На Изток баните станали известни дотолкова, че с развитието на медицината са били разработени различни методики за лечение на пациенти и поддържане на хигиената на тялото с помощта на сярната вода и масажни процедури. Благодарение на трудовете и усилията на арабските учени, тези методи били разпространени, освен в Грузия, и в градовете Хива, Бухара, както и в съседна Армения, а по-късно и из целият Изток.
Още от времето на древната държава Уратру, на територията на Грузия започнали да се строят бани с естествена пара. Грузинците получавали парата от естествените източници на вода, наситена със сяра.
, направо от скалата в основното помещение на банята. С тази вода се пълнили специално облицовани с мрамор басейни, а над тях е имало куполообразен покрив с отвор, през който влизала меката дневна светлина. Самите къпални се намирали в малки пещери. Баните били облицовани с порест камък и мрамор. В съвременните серни бани има душ, басейн с димяща сярна вода  и две прилежащи ложи за масаж, върху които мекисе (теляк-масажист) прави масаж – измиване със специална ръкавица от естествено грузинско килимче, достатъчно твърда, но не нараняваща кожата, и същевременно прекрасно измиваща тялото. Йосиф Гришашвили, народен поет на Грузия е казал: „ Да не отидеш на серните бани е като да отидеш в Париж и да не се качиш на Айфеловата кула.“
За най-стара баня се смята Ираклиевата баня. Архитектурата ѝ е специфична, изцяло в източен стил. Самите сгради на баните са ниски, с куполообразни покриви с големи стъклени отвори в средата. Те имат важна роля в осветяването на помещението. В старите времена времето за къпане е било неограничено и вече изкъпаните хора можели да останат дори до сутринта. Тбилиските бани били нещо като „клубове“, където градските жители обичали да прекарват свободното си време. Тук те си определяли делови срещи и даже делови обеди или вечери. Именно в тези бани доста често се организирали от сватовниците срещи на роднини на бъдещи младоженци.
Много от тогавашните пътешественици, известни и досега ,са ни оставили доста подробно описание на тифлиските бани (Тифлис е наименованието на града Тбилиси до преди 1936 г). Василий Гагара (известен руски пътешественик) е бил поразен от удивителните лечебни свойства на баните на Тбилиси. Александър Дюма, пътешествайки по Кавказ, най-много се впечатлил именно от тифлиските бани. Александър Сергеевич Пушкин след посещението си в Тифлис е описал баните в статията си „Пътешествието в Арзрум“: „Хасан, като начало ме разпъна на топлия каменен под, след това започна да ми чупи крайниците, да ми изпъва ставите и да ме удря с юмрук: аз не чувствах абсолютно никаква болка, а напротив - голямо облекчение...“ След излизането на статията в пресата, собственичката на московските бани Ламакина извикала от Тифлис за проба теляци-татари, обаче те не се наложили, тъй като московчани обожавали своите начини на къпане – руската баня.
     В по-стари времена руската парна баня е била два вида: черна баня - малка къщичка от дървени трупи, в която при загряването на печката димът влиза във вътрешността на банята оттам произлиза и името на банята; и бяла баня - същата къщичка със загрята печка, но с тази разлика, че димът вместо вътре в банята, излиза навън. Предимството на черната баня е било че димът е бил сух и „по-нежен“, освен това и температурата на въздуха в банята е била по-висока. Независимо от това, този вид бани е бил изместен от бялата баня, тъй като тя била по-практична, по-удобна и не се налагало постоянно да се проветрява помещението. От гледна точка на естетиката, баните са станали по-чисти, тъй като при бялата баня  не се отлагали сажди по дървените стени на банята.
Банята се строяла от обикновени мъже без образование, без никакви чертежи. Тя се състояла от малко преддверие и основна част, в която имало печка, пълна с камъни.
Най-добре е да се пали печката със брезови дърва – горят добре и не правят искри, а това означава, че няма да има риск от пожар. Печката е запалена, камъните са загрети, димът излиза навън. При влизане в банята, камъните на печката се поливат с гореща вода и банята се пълни с гореща пара. Колкото по-нагоре се избере пейка, толкова по-горещо ще е. Каците и пейките, наредени покрай стената, са направени от липа. С всяко поливане на камъните, в банята се разнася приятния аромат на мед. На пода се насипват борови иглички, билки и цветя.
За същинското миене се затопляла вода по различен начин - най-често в печката се е вграждал чугунен котел, който впоследствие напълвали с вода. Тъй като печката доста дълго се подклажда, докато стигне необходимата температура, за това време успявала да се сгрее и водата в котела.
Продължение...

Вижте разнообразието от парни душ кабини, което прелагаме!