Бани на народите (част шеста)

Първата част на тази наша публикация можете да видите тук. Втората част на тази наша публикация можете да видите тук. Третата част на тази наша публикация можете да видите тук. Четвъртата част на тази публикация може да видите тук. Петата част на тази наша публикация можете да видите тук

От VI век насам обществените бани и манастирите са се строили в близост до горещи или други източници на вода, която се е смятала за лечебна. До XIV век християнската църква активно е пропагандирала къпането в обществените бани с цел да се поддържа на добро ниво хигиената и чистотата на населението. С времето диапазонът на услугите, предлагани в баните, се е разширявал.
След известно време обществото е започнало да не одобрява обществените бани, което довело до естественото западане на средновековната култура на баните. На свой ред Църквата също променя мнението си в противоположна посока, тъй като в апогея си баните се превърнали в места за развлечения, доста далеч от разбирането за морал, и като следствие – във фактор за разпространението на епидемии и болести от различен характер. Различни исторически източници твърдят, че през известен период от време в градовете е било почти невъзможно да се намери обществена баня, освен в някои доста отдалечени селца или махали в Алпийските долини, а също и в Балтийските страни, Финландия и северна Русия.
В една обществена баня задължително присъства телякът. Работещите в банята хора – теляците, се считали за важни особи. В Средновековието човек, притежаващ лиценз за баня, е могъл сам да бъде теляк, който се грижи за къпането и за огнището или да си наеме за това друг човек. Търсенето на хора с професионални знания на теляк растяло във всички градове на Европа, което довело до обединяване и създаване на гилдия на теляците - своеобразен профсъюз със строги правила, отнасящи се до морала, процедурите и плащанията за услугите в баните. Професионална квалификация теляк се е давала само след издържани изпити пред комисия от медицински лица.
Желаещите да станат теляци трябвало да отговарят на ред изисквания: да не са по-млади от 15-годишна възраст, здравето им да се оценява като безупречно, освен това е трябвало да могат да четат и пишат, да познават основите на аритметиката, също и да знаят немски и латински език. Теляците от Средновековието е трябвало да умеят да правят всичко, а не да бъдат професионални теляци, тъй като им се налагало, освен да наглеждат как протича къпането в банята и да поддържат огъня, да правят и много други неща. В по-малките бани най-често работело цялото семейство – всички участвали подготовката на дървата, прането на кърпите, чистене на банята и оказване помощ на къпещите са.
Ако направим кратка ретроспекция на възникването на банята, то първите бани се появили още през каменният век, издигнати върху купчина горещи камъни, образуващи пара. Смята се, че различни обстоятелства са подтикнали човек да създава сам парни бани - случайно пръсната вода върху домашното огнище или къпане в горещ водоизточник, което по чудодеен начин възстановявало силите на измореният ловец.
Древногръцките философи смятали, че първите бани при различните народи се появили по едно и също време. Известно е, че свои уникални традиции в парната баня са имали Египет, Сирия, Вавилон; банята е била позната още на скитите и индианското племе маи, а по-късно и на ацтеките. Херодот е описал скитските бани, представляващи колиба, в която парата се е получавала с помощта на конопено семе, хвърлено върху нагорещените камъни.
Процесът на измиване при всичките народи по един или друг начин е бил свързан с религиозните им вярвания. Много митове и легенди носят представата за чудодейните свойства на водата да защитава и лекува. Много от реките в древния свят са били обявени за свещени, а къпането в тях е било начин на изцеление.
В древногръцката митология например Ахил се сдобил с неуязвимост след къпане във водите на река Стикс, уязвимо място е останала единствено петата, която е останала непотопена във водите на Стикс.
Потапянето в горещ извор, гърците наричали „къпането на Херакъл“, свързвайки силата и красотата на легендарният герой с вълшебната сила на водата и парата.
А ето и няколко интересни факта за банята при различните народи.
Домашните бани в Япония са направени по същият начин, както и обществените. Водата в офуро не се сменя няколко дена, именно затова преди да влязат в банята офуро, всички задължително се измиват много добре. В хотелите се придържат към същият ред – водата не се сменя след всеки посетител, което обикновено се явява и причина за недоразумения, когато ги посещават чужди туристи.
Богатите римляни посещавали банята два пъти дневно: сутрин и вечер. На всеки жител се падали по 500-600 литра на ден. За сравнение, на един източноевропеец днес се падат приблизително 700 л на човек дневно.
Както вече описахме, руската баня е черна и бяла. Черната баня, поради структурата си и начина на използване, се проветрява преди да се използва. Трудността при този вид баня е да се проветри така, че да излезе димът и едновременно с това да се запази температурата в цялото помещение. Именно поради това, черната баня е почти изчезнала с времето.

Вижте разнообразието от парни душ кабини, което прелагаме!