Кратката биография на една тоалетна


|

Когато мислите за изобретенията, които са направили съвременния свят възможен, вероятно мислите за някои глупави неща като самолети и мозъчна хирургия. Съвременните тоалетни вероятно не са в горната част на списъка ви, но помислете за това: колко пътувания до тоалетната правите за всяко пътуване със самолет? И трябва ли някога да отидете до тоалетната, докато летите? Вземете това, братя Райт!
Тоалетните са непроявените герои на съвременния дом. Без тях на практика всичко в къщата ви ще трябва да бъде преработено, от по-малки спални до допълнителни врати за късен нощен достъп до външната сграда. Изненадващо, за нещо толкова удобно и полезно, тоалетните са имали своите прирасти и спадове през хилядолетията. Като правило тоалетните с вода и добре планираната канализация, която ги прави възможни, са склонни да процъфтяват, когато цивилизацията се развива добре, само за да отстъпят в полза на септични ями и кофи, когато училищата се затварят и правителствата се сриват. Следователно, в известен смисъл историята на организираното общество може да бъде изразена по отношение на това как и в какво хората се облекчават.
Историята на тоалетната и като съд, и като помещение е дълга и бележи цялата човешка цивилизация. Макар тя да звучи като тема табу, всъщност е жизненоважна за здравеопазването на човешкия вид. Днес първото документирано присъствие на тоалетната като пространство в бита на хората фигурира от 2500 г. пр. Хр. От територията на Индия, където археолозите са разкрили отводни канали от глинени тухли. Учените още не могат да дадат отговор защо, след като тази технологична крачка е осъществена толкова назад във времето, човекът се е върнал към откритите помийни ями, които са основен способ, ползван и на Стария континент до ХІХ в. Миниатюри от стари ръкописи ни дават възможност да видим и други често ползвани от европейците практики за освобождаване. Приклекнали в храстите монаси или кралски велможи, изхвърлящи през прозореца нощните си гърнета или далеч по бизарни решения, като човек, стоящ приседнал на парапета на терасата със заголено дупе към улицата. Положението в древна Елада и Рим не стояло точно така, все пак те били люлката на цивилизацията. Там съществували т.н. градски тоалетни, които представлявали големи помещения, покрай стените на които имало дълги каменни или дървени пейки с дупки за седалището.  В този тип тоалетни, наричани латрини , градските големци и богатите търговци си запазвали места и си организирали срещу помежду си. Латрините не били просто нужници, напротив те се ползвали и за обсъждане на важни въпроси от живота измежду напъните. С други думи те били като конферентни зали или кафенета, но по-миризливи.
Десетки археологически проучвания разкриват общи тоалетни пространства, в които седалките варират от 10 до респектиращите 100 броя, с каквито днес рядко могат да се похвалят дори и едни от най-големите стадиони в света.
Разбира се, тъкмо в епохата на Средновековието започва да се оформя пространството на тоалетната, което е преимущество на най-висшия слой от обществото, в това число и на монасите от манастирите. В тези векове то представлява една малка стая, която наричат гардероб. Там няма нищо друго освен стол със дупка, под която стои просто една кофа с пясък на дъното. В тези години за тоалетна хартия се ползват предимно растения, а сред любимите били листата на лопена (Verbascum thapsus) – меки и големи листа, които се срещат почти навсякъде, най-вече в Европа, където дори и кралете се забърсвали с тези листа.. И така до ХІV в. В крайна нужда се прибягва до ползването на платове, които се изпират и ползват многократно.
Голямата тоалетна революция се случва едва в края на ХVІ в. по времето на Ренесанса. През 1596г. в Англия, писателят Джон Херингтън изобретява простотипа на съвременната тоалетна, която далеч няма нищо общо с нея, освен принципа на работа. Тя представлявала порцеланово гърне с повдигнато казанче и тръба, по която се спуска водата. Той обаче не успява да наложи напредничавия си дизайн за масова употреба. Едва 200 години по-късно 1790г. Александър Къмингс не само подобрява дизайна на тоалетната седалка, като я снабдява с капак, а и добавя U-профила на дъното на тоалетната, който задържа вода и не позволява връщането на неприятните миризми. По-късно през 1870 г. друг тоалетен изобретател открива идеалния дизайн на тоалетната, който позволява силата на падащата вода и гравитацията да отмие остатъците по тоалетната чиния. В това число и да снабди тоалетната с четка, за всеки случай. Тази напълно завършена тоалетна, представляваща майката на тази, която познаваме днес, всъщност имала един-единствен проблем – била дървена. Но този недостатък бил бързо преодолян и само след няколко години се родила нейно величество Порцелановата кралица. В началото тя била помпозна, украсена с флорални мотиви, а за някои по-специални поръчители – и с позлата. Днес този блясък е подменен от минимализма в дизайна.

Популярни тагове

{news_tags}