Митове и легенди в банята

Въпреки, че живеем в модерни времена и омагьосан свят, в който човек може да стигне до всяка информация, която пожелае, само за секунди, ние все пак сме заобиколени от стотици митове и то във всеки един аспект от живота, включително и в банята. Затова днес ще разгледаме 10 популярни твърдения, които обаче са далеч от истината.
Мит номер едно – калиброваният гранитогрес може да се реди без фуга. Напълно погрешно. Да, калиброваните гранитогреси са с идеално прави ръбове, това са плочки, които след топлинната обработка минават през режеща машина, която изравнява страните, ето защо при този вид плочи може да се използва минимална фуга от 2мм, НО фугата все пак е задължителна.  Фугата е тази, която предпазва помещението от проникването на вода зад плочите и пак фугата обира вибрациите при слягане на сградите или при земетресение. Ако тя липсва, плочките ще се счупят.
Мит номер две – един и същи модел плочки с разлика в размерите са второ качество или различна партида. Това не е задължително вярно. По принцип некалиброваните плочки с разлика в размерите от порядъка на милиметър до 3 са всъщност първо качество и всяка фабрика може да го докаже със сертификати за производство, съгласно всички европейски норми. Причината за тази разлика е проста – високата температура. Ако и Вие влезете в пещ нагрята до 1200 градуса, няма да излезете от нея в същата форма и размери. Тук отново се намесва фугата, която неутрализира тези минимални несъвършенства.
Мит номер три - структурите и смесителите за вграждане са рискови продукти, защото при повреда трябва да се къртят плочките. Отново изцяло погрешно схващане. Вградени казанчета се произвеждат от край време. Първото вградено казанче е произведено през 1964 г. и от тогава насам производството и търсенето им нарастват ежедневно. Доста подозрително за рисков продукт, не мислите ли? Истината е, че зад стената има само метална рамка и пластмасова цистерна с вода. Ако има повреда, тя се отстранява през активатора отпред, който играе ролята и на ревизия – без да къртите нито една плочка. При смесителите е същото – важните части като керамичната глава са отвън, пред плочите, а зад тях остават само  месинговите тръби.
Мит номер четири – висящата чиния няма да може да издържи теглото на по-тежък човек и ще се счупи. Ако тежите, колкото южноамериканския тапир от вида „терестрис“, тогава да, има вероятност това да се случи. Но при всеки друг случай под 400 кг, чинията не само ще издържи, но дори няма и да скръцне.
Мит номер пет - пластмасовият сифон е по-лош от металния. Ако сифонът е произведен от същата пластмаса, от която се правят и чашките за кафе, вероятно ще сте прави. А сега се запитайте – защо масово контейнерите, които се произвеждат за съхранение на различни химични съединения и киселини се правят от пластмаса? Защото определени пластмаси като полипропилена, например, не корозират и липсва реакция при досег с химикали. Точно обратното обаче стоят нещата с метала – реакция, корозия и разпространение на ръжда.
Мит номер шест – проточните бойлери харчат повече ток от обемните. Вярно е, че на обемния бойлер пише 2 kw/h, а на проточния 8 kw/h , въпреки това е доказано, че проточните бойлери всъщност са по-икономичния вариант. Това е така, защото харчат електроенергия само, когато се използват, докато при стандартните бойлери имате загряване и подгряване на водата и много топлинни загуби. Ако лампичката на обемния бойлер свети 8 часа от денонощието, това са 16 kw/h.
Мит номер седем – лирите за баня служат за отопление. Всъщност радиаторът за баня, или така наречената лира, има две основни функции – да пази топли кърпите и хавлиите през зимата и да пази банята от появата на мухъл и плесен, но топлината, която излъчва е слаба и не е достатъчна да затопли качествено помещението. Това, че баните в България са по-малки и номерът понякога се получава е просто случайност.
Мит номер осем – гланцираните подови плочки се по-хлъзгави от матираните. В действителност, ако една матирана плочка няма специално антислип покритие, тя е също толкова хлъзгава, колкото и една гланцирана подова плоча. Коефициентът на хлъзгане и при двете се отбелязва с буквата R и цифрата от 9 до 13. R9 например означава, че би могло да настъпи подхлъзване при наклон на мократа плочка от 6 до 10 градуса.
Мит номер девет – термостатичните смесители загряват водата. Не, те не загряват водата, смесителите за душ с термо глава, всъщност поддържат зададената температура и не позволяват резки промени между топло и студено, но те не работят на ток и в тях няма печка, реотан или нещо подобно, което да загрява водата. Тоест, ако нямате ТЕЦ или ако топлата вода в бойлера е свършила от термостатния смесител ще тече само студена вода.
Мит номер десет – пластмасовите душ пити и слушалки са с по-лошо качество от металните. Това твърдение също е погрешно. Хромираната пластмаса е също толкова качествен материал, колкото и хромираният месинг, но много по-практична. Един ръчен душ или душ пита от месинг могат да стигнат тегло от няколко килограма, като добавим към това мократа баня и гравитацията ще стигнем лесно до извода, че такъв ръчен душ може да се изпуска по няколко пъти на седмица, а когато пада вариантите са два – да удари нас по главата или крака или да падне върху плочките. Сами може да се досетите какъв ще е крайния резултат.
Запознахме Ви с едни от най-разпространените погрешни твърдения. За развенчаване на още митове и легенди винаги може да се обърнете към продавач-консултантите на магазини Баня Стил.