Плочки в банята – как правилно се полагат и какви материали са необходими за това (част трета)

Първата част на тази наша публикация можете да видите тук. Втората част на тази наша публикация можете да видите тук.

Тъй като на практика не може да се направят стени с идеални размери, за лепене на плочки в деветдесет и девет процента от случаите се налага плочките да се режат. Това се извършва с помощта на инструменти, наречени „ръчна машина за рязане на плочки“. Като всички инструменти и те, разбира се, имат различни разновидности. За еднократен ремонт или за по-рядко използване е излишно да се инвестира в машина за рязане на плочки с напълно професионална насоченост. На пазара се предлагат модели от нисък и среден клас с полупрофесионална насоченост или любителски. Те са изцяло ръчни. Машините за рязане на плочки за професионалисти, освен ръчни, могат да бъдат и обзаведени с електрическо задвижване и ред други допълнения, улесняващи и ускоряващи работата. Съществува огромно разнообразие на производители и модели на машини за рязане на плочки за баня. В най-общи линии, машината представлява основа с линеал, подвижна глава с режещо колелце, подвижно краче за счупване на среза и ръкохватка, с помощта на която се движи главата. По-интересният момент е как се работи с това приспособление. Макар и да не е сложно на пръв поглед, неправилното боравене води до по-бързо износване на режещото колелце и, съответно до по-големи неточности при рязането на плочките. Как точно става това: плочката се поставя върху основата, като местоположението ѝ се определя по скалата с помощта на страничния линеал или по предварително очертана върху нея линия. Носачът с режещата ролка се регулира така, че ролката да опира в плочката, а подвижното краче да остане повдигнато така, че да не докосва плочката. Първоначално се прави малък срез - около 1 см, от вътрешността към канта на плочката. След това режещата ролка се връща върху вече направения срез и от края на среза се продължава до срещуположния край на плочката. Цялата операция се извършва като главата се избутва напред при съвсем лек натиск върху ръкохватката. При натиска ролката очертава непрекъсната равномерна фина бразда върху повърхността на плочката. Прекомерният натиск не улеснява счупването на плочката, но със сигурност ще скъси дълготрайността на режещата ролка. След достигане края на плочката, ролката попада в процепа между двете мерни скали и крачето опира върху плочката. По избор се натиска върху плочката - най-често в края на плочката и на среза, и с премерен натиск върху ръкохватката, плочката се счупва по получената от ролката бразда. При добре заточена ролка, линията на рязане се получава права с остър и гладък кант. За по - малки срезове може да се използва ръчен инструмент за рязане на плочки, наподобяващ стъклорез или ъглошлайф с диск за рязане на плочки.
При лепене на плочки за баня дори и от най-високо качество, минималната допустима фуга е 1мм. Това се прави с цел всички плочки да са в една линия и с еднаква фуга във всички посоки. За постигане това се използват пластмасови кръстчета или клинчета. Освен това наличието на фуга, получена с помощта на кръстчетата (клинчетата) позволява правилно да се позиционират плочките една спрямо друга. Тъй като по технологични причини размерите на плочките може да се разминават понякога до 1мм, то и липсата на фуга води до изместване на плочките по диагонал. С натрупването на такава разлика с всяка следваща плочка разминаването се увеличава, което може да доведе до доста неприятен краен резултат. При лепене на плочки без фуга, освен вече описаният ефект, може да се отлепят и приповдигнат плочките при покачване на температурата. Това се дължи на факта, че при нагряване плочките увеличават размера си и започват взаимно да се избутват. Затова, за да се избегнат всички тези проблеми, е наложително да има фуга и това налага използването на кръстчетата. Тяхната дебелина варира от 1мм до 5мм. Дебелината на кръстчетата зависи от големината на плочките, като колкото е по-голяма плочката, толкова по-голяма фуга трябва да има, съответно и по-дебели кръстчета трябва да се използват. Важно е да се знае, че е неправилно да се слагат кръстчетата точно на мястото на пресичане на четирите плочки. Първо, сложеното по този начин кръстче не позволява да се намести правилно плочката. Освен това след като изсъхне лепилото, е трудно да се извади кръстчето и това може да доведе до нарушаване на целостта на повърхността на плочките. Въпреки това, именно този начин на поставяне на кръстчета се използва при лепене на гранитогрес, където вместо да се изваждат, кръстчетата се натискат надолу и се скриват с фугираща смес. При лепене на плочки обаче, правилният начин е да се слагат кръстчета в хоризонталните и вертикалните фуги в двата края на плочката. След като изсъхне лепилото, кръстчетата се изваждат със клещи, а понякога направо с пръсти. След това фугите се почистват добре от излишното лепило с помощта на шпатула или нож. Най-добре е лепилото да се почисти още преди да е втвърдило. По този начин, освен че се изчиства по-хубаво лепилото, няма и риск да се нарани повърхността на плочките. Ако все пак лепилото е успяло да втвърди, преди почистването, по-лесно то ще се изчисти ако се навлажни обилно с гъба или пръскалка. Подобна на тази при кръстчетата е и работата с клинчетата. Основно те се използват при лепене на плочки на стена. Клинчетата помагат да се регулират плочките по вертикала, когато става въпрос за отклонения в размерите на плочките под 1мм.
Продължение...

Вижте разнообразието от плочки за баня, което прелагаме!