Подови настилки за баня (част втора)

Първата част на тази наша публикация можете да видите тук.

Подовата настилка в банята трябва да отговаря на няколко критерия: на първо място – да е влагоустойчива, на второ - да не се влияе от температурни разлики, и на трето, но не и по важност, място - да не е хлъзгава. Много разпространен като материал за подова настилка изобщо, а в частност и за баня, е мраморът. Той е естествен материал - метаморфна скала, която се състои основно от калцити и доломити, почти винаги с различни примеси от други минерали. Съотношението на примесите определя както качеството на мрамора, така и основния му цвят. Например високото съдържание на железен оксид оцветява мрамора в червено. Самата шарка на мрамора се определя, освен от съдържанието на различни химични съединения, и от начина на обработка на самият камък. Поради естествения си произход, мраморът е екологичен материал, а и самата технология на обработка не замърсява природата. Свойството на мрамора почти да не поглъща вода (около 0,5%), го прави един от най-подходящите материали за подова настилка в банята. Той може да има грапава или изцяло гладка повърхност. Гладкостта и абсолютно равната повърхност се постигат чрез шлайфане с материали с различна големина на абразивната съставка. Мраморът има висока плътност, което го прави много издръжлив на механични натоварвания. В сравнение с керамичните (теракота) или гранитогресовите плочки за баня, мраморът е по-сложен за монтаж. Поставянето му изисква професионална намеса и е почти невъзможно да се положи самостоятелно в домашни условия. Мраморът има трудоемка предварителна подготовка преди полагането върху пода. При експлоатацията на тази настилка се изисква редовна и внимателна подръжка, като това става в три етапа: първо е задължително се отстранят всички абразивни частици (пясък, прах и т.н.) с помощта на прахосмукачка, след това се почиства с препарат с неутрално pH и накрая се подсушава с мека кърпа. Един от недостатъците на мрамора е това, че върху него лесно се образуват петна от мръсотия и протърквания. За да няма обособени участъци, които биха могли да се образуват при частично премахване на петната, мраморът се почиства с комплексна реставрация, която се изпълнява отново в няколко стъпки. Като първа стъпка се прави изравняване - то се налага при наличие на наранявания с дълбочина около 2 мм по повърхността. Извършва се със специални диамантени или метални абразивни сегменти с различна едрина на абразива. След тази процедура следва етапът на запечатване. При него се използват различни вещества със съответния основен цвят на камъка, които заличават наранявания с дъбочина до 3мм. Ако се налага, се възстановяват и фугите. След това се полира повърхността, като последователно се сменя едрината на абразивните сегменти. Като последни две стъпки се прилагат кристализация на мрамора с цел да стане по-издръжлив, и нанасяне на полимерно покритие, което създава защитен филм. Заради тази сложна процедура на подръжка и реставрация, а и заради нелесната предварителна обработка, стойността на мрамора като подова настилка се оказва доста висока, още повече, че сам по себе си той е скъп материал. Много подходяща за покритие на пода в банята е мозайката. Съществуват много видове мозайка, единият от които ни е познат от времето на социализма и когато в ежедневието се говори за мозайка, обикновено се има предвид точно той. Представлява свързани с цимент бели или черни камъчета от мрамор. Този тип мозайка като подова настилка, има сериозни предимства. Тя е много издръжлива на износване, не попива вода и е изключително трайна. Основният и́ недостатък е, че полагането и́ е много трудоемко и не е особено естетична.

През последните 10-15 години в България навлязоха и други видове мозайка, като стандартните бели и черни камъчета се разнообразиха с камъчета от цветен мрамор, гранит, базалт и др., което внесе повече колорит в тази, иначе обикновена на вид, подова плочка. Съществуват и други видове мозайка, които се състоят от много малки по размер плочки (минимум 1см х 1см), и могат да бъдат изработени от различни материали в зависимост от това къде ще се полагат. За подова настилка в банята е удачно да се използва мозайка от плочки от естествен камък или мозайка от керамични плочки. Подходяща като материал е и стъклокерамиката. На мозайката се гледа още и като на вид изкуство, тъй като с могат да се пресъздадат различни орнаменти и картини. Един от най – известните стилове в това отношение от Средновековието насам, е стилът, наречен Флорентинска мозайка. Този стил се появява, заимстван от тогавашното мебелно производство, където е било модерно да се вграждат в детайлите на отделните мебели парченца от друг вид дърво, различни или сходни по цвят. Същата технология е била пренесена върху пода, а дървените плочки са били заменени с цветни плочки от камък, които са се подреждали плътно една до друга, за да образуват плътна настилка. Основните материали, с които са работили тогавашните майстори, са били мрамор и яспис. Другият вид мозайка, който се е запазил още от античността, е Римската мозайка. Характерно за нея са опростените форми и семплите цветове. Основните мотиви са с геометрични, растителни или животински форми. Другият, сходен на Римската мозайка стил, е Венецианската мозайка. Той се отличава от Римската по това, че се изпълнява с по-големи парченца, а и е по-колоритен. Освен като стилове, мозайката се различава и по видовете използван материал. Тя може да се изработва от стъклокерамични плочки, от керамични плочки, от каменни плочки или парченца, а в някои случаи и от плочки гранитогрес. Стъклокерамичната мозайка предлага неограничени възможности за оформяне както на вътрешни, така и на външни пространства. Стъклокерамичната мозайка е водоустойчива, устойчива на износване и на механични повреди, не се уврежда и от химикалите, съдържащи се в препаратите за почистване. Като цяло, свойствата на мозайката не само като подова настилка, зависят от материала, който ще се използва. Както вече стана ясно, тя трябва да е водоустойчива, да не се влияе от температурните разлики и да е устойчива на механични повреди. Независимо от това дали се използва за подова или стенна настилка, мозайката, за разлика от теракотата или гранитогреса, изисква прецизна предварителна подготовка, както на повърхноста така и на самите компоненти. Поради малкия размер на плочките на мозайката, те преповтарят всички неравности и дефекти на повърхността и затова като част от предварителната подготовка, подът трябва да се направи идеално гладък. В някои случаи това се явява сериозен недостатък. От гладкостта на повърхността зависи и разхода на лепило. За разлика от теракотата или гранитогреса, по които може да се стъпва след 12 часа, по мозайката може да се стъпва най-рано след 30 часа. Предвид малкия размер на плочките на мозайката, макар и залепени върху хартиена или мрежеста основа като пано, трябва да се работи много внимателно и прецизно, с отработени навици. Точно затова е много трудно да се полага мозайка в домашни условия и без професионална намеса.

Продължение...

Вижте разнообразието от подови плочки, което прелагаме!