SQL/DB Error:
You have an error in your SQL syntax; check the manual that corresponds to your MySQL server version for the right syntax to use near 'visible=1 AND id=99 ORDER BY (CASE WHEN id = 9274' at line 1

Подови плочки за баня (част 2)

Подови плочки за баня (част 2)

В предходната статия се спряхме на двете най-популярни технологии за производство на плочки. За да допринесете за по-старинен  вид на банята може да използвате подови плочки, произведени по трета технология -„котто“. Тази технология може би е най-старата от всички и може да се смята за прародител на съвременните подови плочки. Счита се, че технологията за първи път е открита в градче в покрайнините на Флоренция преди около четиристотин години и е била известна под наименованието „котто тоскана“. С времето технологията на производство на подови плочки не се е променила много. В наши дни подовите плочки от типа котто са с пореста структура, без глазура и в повечето случаи от червена глина. Като цяло, принципът на производство на подови плочки от типа котто не се различава от този на производство на клинкерните подови плочки.
По същият начин първоначално глинената смес минава през екструдиране през предварително зададена форма. Именно заради това, че се използва смес от глина, е възможно на подовите плочки от типа котто да се придават различни форми - квадрат или правоъгълник. Същевременно, в зависимост от съотношението на вида глина в сместа, могат да се получат различни цветове от теракотената гама: различни нюанси на жълтото, червеното, кафявото и дори розовото.
За съжаление технологията на подовите плочки от типа „кото“ има голям недостатък. В процеса на производство, първоначалният размер на плочките се променя значително след изпичането и този процес трудно се контролира. Освен това, поради факта, че изпичането се извършва при относително ниска температура, крайният резултат е пореста повърхност с висок коефициент на водопоглъщаемост. В някои ситуации стойността на този коефициент може да достига от петнадесет до двадесет процента. Другият недостатък, произлизащ от порестата повърхност, е  занижената устойчивост към замърсявания, в резултат на което подовите плочки бързо губят първоначалния си вид, цвят и привлекателност. За да се избегне всичко това, е необходима непрекъсната поддръжка на подовите плочки. За да се предотврати бързото замърсяване на плочките се използват най-различни препарати с отблъскващ водата ефект и препарати на основата на восък. Тези препарати защитават цялата повърхност на плочките от влиянието но външните фактори и предотвратяват появата на петна върху грапавата повърхност. По отношение на устойчивостта на износване, подовите плочки от типа „котто“ нямат високи показатели, но пък са издръжливи на температурните промени и почти не променят формата и размера си. Вземайки предвид всички качества на плочките от типа „котто“, може да се каже че, те не са подходящи за облицовка на повърхности, различни от под. Този тип плочки се срещат и в оформянето на екстериора на сградите.
Четвъртата технология за производство на подови плочки се нарича „гранитогрес“. Тази технология се е появила в резултат от усъвършенстване на процеса на производство на подови плочки по технологията „монокоттура“. Сами по себе си подовите плочки от типа монокоттура са достатъчно издръжливи и затова се използват за облицовка на подове на бани. Но когато става въпрос за помещения с висока натовареност - коридор, хол, кухня, промишлени и обществени помещения, се търси още по-усъвършенстван вариант, който да издържа на още по-голямо натоварване и да е по-износоустойчив за дълго време. Преследвайки тези цели, преди около тридесет години италианските производители на плочки са коригирали традиционния метод за производството на плочки и с много опити достигнали до технология, която днес наричаме гранитогрес. Крайният резултат надминал очакванията със своите характеристики. Единственият недостатък, който имали  първите подови плочки тип гранитогрес е, че нямали естетичен външен вид. Те били предназначени единствено за облицоване на подове в промишлени и обществени помещения, където външният вид не играел голяма роля и от значение била само издръжливостта. След време и тази технология била усъвършенствана, което позволило да се произвеждат подови плочки от тип гранитогрес с по-богата гама от цветове и дори декори. Това пък от своя страна, привлякло интереса на дизайнерите по вътрешно оформление и по този начин подовите плочки по технологията гранитогрес влезли в жилищните домове.
Подовите плочки от типа гранитогрес са също толкова безвредни и екологични, колкото и плочките произведени по технологиите монокоттура, клинкер или котто. Изходният материал, като основа е същата глина (преобладаващи илит и/или каолинит) с добавен чист кварцов пясък, гипс и оцветяващи пигменти. Именно заради предварителното смесване на всички съставки, цветът на подовите плочки по тази технология е е един и същ по цялата дебелина на плочката (за разлика от монокоттура, където има отделен слой на глазура). Химичният състав на глината има определени изисквания, които влияят на по-нататъшната обработка. Цялата смес се смила до определен размер на частиците, след това се добавя определено количество вода и получената маса се изсушава и пресова. За целта се използва преса, по-мощна от тази при останалите технологии. Накрая плочките се изпичат. Температурата на изпичане е подобна на тази при технологията монокоттура приблизително около хиляда и двеста до хиляда и триста градуса. Основното качество на плочките тип гранитогрес е изключително ниската водопоглъщаемост. Тя клони към нула. Заради това гранитогресовите  подови плочки издържат на много ниски температури и на резки температурни разлики. Когато не прониква вода във вътрешността на плочката при замръзване, тя не може да се деформира. Първите плочки по технологията гранитогрес са имали неполирана и грапава повърхност, която приличала на натурален гранит, от там произлиза и името на технологията. С времето, когато гранитогресовите плочки навлизат в жилищните сгради, е разработена технология за полиране и глазиране на повърхността им. Полираните плочки от тип гранитогрес изглеждат много изискано, но трябва да се подбира внимателно мястото, където ще се поставят, тъй като са много хлъзгави. Глазирането при гранитогресовите подови плочки се използва да се направи плочката да изглежда различно, например да имитира дърво, метал или нещо друго. Това позволява на дизайнерите да развихрят въображението си. При този вид плочки обаче, трябва са има предвид, че са по-малко устойчиви на износване. С времето глазурата се износва и губи първоначалния си вид. Въпреки това остават по-здрави от плочките, направени по технологията монокоттура.