Тоалетна чиния – какво знаем или не знаем за нея

Всеизвестен факт е, че още древните римляни са използвали тоалетни приспособления, свързани към канализационна система, които наподобявали тоалетна чиния. Открити са археологически доказателства за съществуване на подобни съоръжения в Древен Китай, както и в Древен Египет. Първите тоалетни съоръжения с отходен канал са открити в Древна Месопотамия, които, разбира се, са били твърде примитивни. Малко известно е, че първата тоалетна чиния, която имала казанче за пускане на вода, е била измислена от Джон Харингтън през 1596 година специално за кралица Елизабет I. Авторът на изобретението му дава името „Аякс“ и детайлно описва използваните материали и цените им в книгата „Метаморфозите на Аякс“. Разбира се, по онова време цената на тоалетната чиния на Харингтън е била доста висока (шест шилинга и осем пенса), но причината да не навлезе в употреба не е била високата си цена, а факта, че през този период в английската столица не е имало нито водопровод, нито канализация. През следващите двеста години развитието на тоалетната чиния е почти замряло, докато през 1738 година е била измислена тоалетна чиния, работеща на клапанен принцип с поплавков вентил. По-късно Александър Къмингс разработва воден затвор (от англ. water closet) - S-образен сифон, с което решава проблема с неприятните миризми и връщането на мръсна вода обратно в тоалетната чиния, за което получава патент през 1775 година. През 1777 година Самюел Просър е изобретява казанче за пускане на вода с бутало. През 1773 година Томас Крепер, който е бил изобретател и притежател на няколко патента за санитарни устройства, измисля устройство за дозирано пускане на водата, с което тоалетната чиния придобива почти сегашният си вид. През 1883 година Томас Туайфорд усъвършенства модела на Крепер, като изработва тоалетна чиния от по - фин и естетичен фаянс и добавя дървена седалка. Своето творение той представя под името „UNITAS“ на лондонският панаир през 1884 година, който е посветен на здравеопазването. Изделието „UNITAS“ (в превод означава "Единство") получава най-високата награда на този панаир - златен медал. И до сега в някои страни като Русия тоалетната чиния се среща основно като наименование „унитаз“.

За разлика от Европа, в Съединените щати развитието на тоалетната чиния протича по-бавно. В музея на град Сиатъл е представен първият модел, конструиран в страната едва през 1890 година. Дотогава тоалетните чинии се внасяли от Европа от испанската фирма „UNITAS“, която е патентовала производството на собствени модели тоалетни чинии. Най-разпространените модели тоалетни чинии се произвеждат в комплект, включващ самата тоалетна чиния, казанче за пускане на вода с вградена арматура и седалка с вдигащ капак. При необходимост всяка част може да се подменя отделно. Често срещани са и модели, при които казанчето и тоалетната чиния са едно цяло - така нареченият тип моноблок. Според типа конструкция, тоалетните чинии се разделят на две основни групи: със задно оттичане и с долно оттичане. Тоалетни чинии със задно оттичане са разпространени най-вече в Европа и страните под европейско влияние. Причината за това се крие в конструкцията на самата канализационна система. При този тип оттичане, изводът обикновено се намира в задната част на чашата на тоалетната чиния и е насочен назад. Най-често той излиза много извън корпуса на тоалетната чиния и обикновено е разположен строго хоризонтално или под минимален ъгъл спрямо основата на чинията. Присъединяването на този тип тоалетна чиния става директно към канализацията, като се използва специален маншон, който свързва извода на чинията с извода на канализацията. Самата чиния се закрепя към пода с помощта на болтове през специално направените в основата на чинията отвори. Този тип тоалетни чинии обикновено се разполагат до стена под прав ъгъл спрямо нея. Причината отново е в канализационната система. Вторият тип тоалетни чинии е по-разпространен в САЩ и други страни от Америка. Изводът на тоалетната чиния се намира отдолу и е вграден в чашата на самата чиния. Поради особените характеристики на канализационната система, тръбите ѝ се намират под пода и впоследствие се скриват с различни видове окачени тавани. Този тип тоалетни чинии може да се монтират навсякъде в помещението, дори и в средата. За целта в пода се монтира специален фланец с фиксатор и кръгъл отвор, към който е съединена канализационната тръба, а тоалетната чиния има съответстваща част, която да влиза в този отвор. Монтажът на такава тоалетна чиния се извършва много лесно, като се поставя чинията върху фланеца и леко се завърта, за да се фиксира на място. Тъй като изводът на тоалетната чиния е насочен надолу, той не се вижда, дори ако се гледа от задната част на казанчето. Това позволява монтажа на чинията да е на произволно място в помещението. Качествените тоалетни чинии и казанчето към тях се произвеждат от порцелан вместо от фаянс, тъй като се счита, че порцеланът попива по-малко вода, по-лесно се почиства и е по-хигиеничен от фаянса. В днешно време при по-ниския клас тоалетни чинии се срещат и казанчета от пластмаса. В исторически план, първите седалки за тоалетна чиния са били направени от лакирано дърво. Към момента най-разпространени са седалките от пластмаса. Освен по качеството на пластмасата, различните седалки се различават и по твърдост. Различия се наблюдават и в начина на захващане към тоалетната чиния. Последното нововъведение за масовия потребител, е седалка с капак с плавно затваряне, което е много удобно за тези, които държат на дискретноста при използване на тоалетната. Казанчето към тоалетната чиния може да работи по два начина: в един режим-по стандарт изпуска на веднъж всичките 6 л вода; в два режима-цяло изпускане на 6 л вода или наполовина - 3 л вода. Двурежимните казанчета се смятат за по-икономични, тъй като се използва по-малко вода, когато е възможно. Независимо от вида тоалетна чиния, от материала, от който е направена или удобствата, с които разполага, височината и трябва да е 40 см. Отклонението от този стандарт прави тоалетната чиния неудобна за използване и дори може да навреди на здравето.

Вижте разнообразието от санитарен фаянс, което прелагаме!