Хидроизолация за вашата баня

След като наредим плочките в банята - подови и стенни, бихме искали тя да остане винаги чиста и хигиенична. За съжаление това не става от само себе си. В местата, където се събира повече влага, тя прониква между фугите на плочките, започват да се образуват плесени, мухъл и гъбички. Те бавно разрушават структурата на стените и пода в банята.
Това е сравнително бавен процес. Възможно е и друго развитие на нещата - наводнение вкъщи – едно от най-неприятните домашни приключения, свързано с безкрайни разходи и нерви. Българската поговорка казва, че „Водата винаги си намира път“ и това важи в пълна степен дори за леките течове в банята. Трудно е да се предвиди какви поражения може да нанесе едно наводнение в банята, дори когато не изглежда сериозно.
За щастие, това всичко е предотвратимо, ако ремонта на банята се обмисли сериозно и се вземат предварително необходимите мерки, а именно направа на хидроизолация в банята. Това е универсалното спасение от наводняване и на съседи. На практика за хидроизолация на бани се използват два вида хидроизолации: за лепене (рулонни) и за нанасяне с четка (течни смеси). Предпочитанията към единият или към другия вид се определят от особеностите на повърхността, която ще се обработва, както и от сроковете, които трябва да се спазят. За традиционна хидроизолация, основно за баня, се считат хидроизолациите, навити на ролка (наречени още рулонни или листови). Те са създадени на основата на битума (тежка фракция на суровия нефт), който е модифициран с полимери СБС (стирен-бутадиен-стирен) и АПП (атактичен полипропилен) и подсилен с полиестер и стъклена тъкан. Хидроизолациите на ролка биват два вида: стапящи – при полагането им се използва газова горелка и самозалепящи - по-съвременни и по-удобни за полагане. През последните години рулонните хидроизолаци все по-рядко се избират за работа. Тяхното полагане е по-трудоемко отнема повече време и може да се извърши само от специалист.
 Необходима е известна подготовка преди основното полагане на хидроизолацията. Повърхността трябва да е добре изравнена, неравности над 2 мм са недопустими. Повърхността трябва да е суха и предварително обработена с грунд на битумна основа. Самото полагане трябва да се извършва много старателно и правилно. Най-големият недостатък на хидроизолациите от този вид е силната остра миризма на битума. Ако можете да избирате, най-добре да изберете самозалепваща рулонна хидроизолация.
Хидроизолациите от ново поколение са хидроизолации нанасящи се с четка (течни). В днешно време те почти напълно са изместили рулонните хидроизолации от употреба и активно се прилагат  за изолация на помещения с повишена влажност. Причините са няколко техни предимства, най-важното от които е, че течните хидроизолации са универсални и не се налага да се съобразявате с вида помещение за полагането ѝ. Течните хидроизолации не изискват голяма предварителна подготовка, с което се спестява време и средства, като се прескача един междинен етап. Тези хидроизолации могат да се нанасят практически на всякаква повърхност с помощта на обикновена четка, което прави изпълнението им възможно и за неспециалист, с което се спестяват допълнителни средства. Това е най-икономичният вариант за хидроизолация на баня. Освен описаните дотук, основно предимство на течната хидроизолация е, че не се налага да се фиксира към повърхността и няма опасност нещо да се размести. По нанесената хидроизолация може да се върви буквално няколко часа след нанасянето ѝ, без риск да се повреди. Най-разпространените сред течните хидроизолации са битумно-гумените и битумно-полимерните хидроизолации. Те се изработват от окислен битум, към който е добавен органичен разредител и различни добавки, като гумени трохи, пластификатори, латекс и други вещества, повишаващи еластичността на покритието. Отличителен белег на течните хидроизолации е перфектното сцепление с основата и повишена устойчивост към външни влияния.
При изолиране на мокро помещение в случая може да се използва и циментно-полимерна хидроизолация. Тя се приготвя от суха смес, съдържаща цимент и минерални добавки. Сместа се разбърква с вода, като се добавя специална свързваща емулсия или водна полимерна дисперсия (акрилна, силиконова или винилова). Като краен резултат се получава материал, който по консистенция напомня на течен пластелин. Нанася се с помощта на шпакла на два слоя. Заради наличието на цимент в сместа тя има добра свръзка с основата, а пластифициращите добавки помагат да се нанася хидроизолация дори на нетвърди основи. Полимерните свързващи компоненти проникват в порите на основата и херметично ги запечатват.