Вана - видове материали

Бързият душ е приятен, но ваната е нещо съвсем различно. Потапянето в нея ни пренася в друго състояние на тялото и духа. Нищо не може да се сравни с удоволствието при отпускане на тялото във водата, особено ако е придружено с бълбукащи и масажиращи балончета. Лечебните свойства на водата са известни от векове. Още древните римляни са познавали нейните свойства и активно са я използвали за лечение и развлечение. Те са въвели и така познатия ни днес термин - SPA, който представлява абревиатура на латинския израз "sanus per aquam" - в превод "здраве чрез водата". В днешно време водата като средство за отмора и лечение се използва може би дори повече, отколкото в Древен Рим. Можем да съдим за това по многобройните центрове за възстановяване и подмладяване (на мода е името "СПА центрове"), в които главна роля заемат процедурите във вана. Самата вана, освен, че е част от вътрешния дизайн на банята, може да се превърне в малък спа център за един дом. В съответствие с различните интериорни решения, на пазара се предлагат вани с най-различни размери и форми. В зависимост от избрания стил на банята, те могат да бъдат и от различни материали, както и в разнообразни цветове. При избор на вана, освен общия вид, е необходимо да се обърне внимание и върху материала, от който е изработена ваната. Материалът е този, който определя нейните качества според следните групи критерии: стабилност на ваната, устойчивост на надраскване, лесна поддръжка, топлопроводимост (колко бързо изстива водата), а не на последно място и трайност. В днешно време се предлагат вани от няколко вида материал. Един най - разпространените е чугунът. Емайлираните чугунени вани се появяват през втората половина на 19-ти век и до днес запазват голяма популярност. Като цяло, методът им на производство е слабо променен, с тази разлика, че с цел получаване на по-качествени повърхности, в момента се използват по-съвременни технологии. Съвременните модели чугунени вани са значително по-леки от своите предшественици, което улеснява монтажа им. Те са по-елегантни и с усъвършенстван дизайн. По подобие на пералните, някои модели чугунени вани имат регулируеми крачета за по-голяма устойчивост. Първоначално чугунът се отлива в калъп, който определя каква ще бъде формата на ваната и после получената груба заготовка се подлага на дробеструйно щателно почистване за премахване на наслагвания и неравности. За да осигурят добро сцепление на емайла с металната основа, съвременните производители прибягват и до допълнително обработка на заготовката с метода т.нар. "бомбардиране" на повърхността с метални призми.
Качеството на емайла е важен параметър, тъй като именно той определя продължителността на използване на ваната. Много от моделите на производители, утвърдени през годините като качествени, са направени от тънък слой чугун, с дебелина около 5 мм, покрити с висококачествен емайл. Върху нажежената повърхност на чугунената заготовка на ваната, чрез специално сито, в равномерен слой се насипва прахообразната смес, която след изпичане, се превръща в здрав и едновремено с това фин емайл. Процесът и начините на насипване на праха, особено равномерното му разпределяне, са определящи за качеството на продукта. Затова по електронен път се следи за по-тъмни или по-бели петна на повърхността на ваната и ако такива има, върху проблемните места се посипва още прах до пълното и́ изравняване. В състава на сухата смес се включват соли на титана, които придават на готовия  емайл характерната му гладкост и допълнителна износоустойчивост. Има модели с трислойно лаково покритие, които правят повърхноста на ваната изключително гладка. Някои вани допълнително са оборудвани с поставка за глава, хромирани поставки за ръце и хромирани сифони. Други модели от своя страна, са по-дълбоки в областта на гърба и главата, а по-широката им периферията позволява монтиране на смесители и душ.
Добра алтернатива на чугунените вани са ваните от емайлирана стомана. Те са много по-леки и  по-евтини. Голямо тяхно предимство е, че освен за сгради от новото строителство, са много подходящи и за сгради от стария тип, където не се допуска голямо натоварване върху плочата. Освен това, те са достатъчно здрави, трайни и удобни. Средното тегло на такава вана е около 25-30 кг при дебелина на стената 2.5 – 3.5 мм. Повечето вани от този вид могат да се използват до над 20-30 години. Сравнени с чугунените, стоманените вани се загряват по-бързо от топлата вода. Стоманена вана се прави от лист неръждаема стомана, чрез метода на щамповане. С помощта на този метод се формоват най-различни по форма вани - от класически правоъгълни вани с правилни овални форми, до вани с нестандартни форми и такива, предназначени за повече от един човек. Най-качествените стоманени вани се произвеждат от 3.5 - милиметрови листове неръждаема стомана. Кварцовият емайл буквално се  запечатва в стоманения лист и затова не се надрасква при експлоатация. Топлопроводимоста на стоманените вани е идентична с тази на чугунените. Съществува мит, че стоманените издават неприятен шум при напълването. Това не съществува като проблем, тъй като производителите на стоманени вани използват допълнително шумоизолираща пяна, която поглъща шума.
Все повече навлизат в употреба вани, изработени от акрил. Всъщност името на материала е полиметилметакрилат, но в масова употреба е прието краткото наименование "акрил". Този материал представлява синтетичен термопластичен полимер, който при нагряване до определена температура, е лесно податлив на оформяне, а след охлаждане запазва получената форма. Материалът, от който се произвеждат вани, е известен още като санитарен акрил. Освен за вани и за поддушови корита, много често той се използва и за хидромасажни вани. По принцип акрилът е прозрачен, но специално за вани се използва млечнобял акрил - при отливане на акрилния лист, в сместа се добавя специален прах, придаващ му типичните цвят и непрозрачност. За производството на вани от акрил се използват листове с дебелина 4-5 мм, които се нагряват до температура 130-160°С, при което листовете акрил омекват и стават пластични. За да се оформи като вана, пластичния лист акрил се слага в пресформа, след което се охлажда. Получената заготовка се армирова (подсилва).  За целта дъното и стените на ваната от външната страна се покриват със смес от разтопена епоксидна или полиестерна смола и стъкловлакна (нишки от поликапроамид). Това е задължителен процес, който, след изстиване на сместа, придава на ваната здравина и трайност. За равномерно изстиване на сместа и за понижаване на напрежението на вътрешната повърхност, ваната се суши в термопещ. Колкото е по-голям броя на армиращите слоеве, толкова е по-добро качеството на ваната. Немаловажен е и фактът, че акрилната вана е винаги топла при допир, независимо дали е пълна с вода или е суха. Това се дължи на ниската топлопроводимост на материала. Особеното при тези вани е, че повърхността трябва да се пази от надраскване и от директно изгаряне, например от цигара. Не се препоръчва в тях да се къпе домашния любимец, защото от ноктите повърхността ще се повреди. Предимство е, че дори при поява на механични повреди и петна, има начини за тяхното премахване.

Вижте разнообразието от вани, които прелагаме!